Рано, рано стоя пред една врата
и държа едно букетче от кокичета.
Чакам тя да се събуди и да ме покани,
за да й подаря кокичетата,
които са толкова красиви,
но не толкова колкото жената,
която искам да прегърна и целуна.
Тя заслужава това, заслужава защото
е добра към мен, защото е красива
и в душата, и в сърцето. Душичка е.
А сърцето й е толкова голямо, че може да приюти
много целувки и прегръдки, които искам да й дам. ...