След погребение се ходи на църква.
Ти никога не ме заведе да оплача
нашето някога буква по буква, а
с бъдещо никога трудно се крачи.
Ноември е. Пулсирам във съзвездия
и може би съм луда, както казваше...
Докосвам с пръсти кръвожадни белези
от устни проклети...Преглъщам и давя се...
Горчиш и сладък си, като кафе без захар,
отрова си и ще те пия на големи глътки.
Че в мене е църквата, май че забрави –
излиза ли дори безбожникът се кръсти.
© Симона Гълъбова Всички права запазени