Бунт е в душата!
Очите плачат!
Сърцето рони кървави сълзи...!
И питам се - къде са чудесата...?
Дали съществуват или са само мечти?!
Животът като пясък през пръстите изтича...
опитвам да го задържа... Уви!
Ситен е пясъка,пръстите хлабави...
Със съжаление гледам го... там на земята,
купчинка прави, оставя следи...
И ако чудесата ги имаше, аз бих събрала го отново,
бих стиснала пръсти до болка дори,
и нямаше да позволя да страдам, да плача и да съжалявам...
а щях да сътворя кулата на моите мечти!
© Любка Тошкова Всички права запазени