Като факла изгаря любовта между нас,
тя гори вечно на клада, чакаща любовния час.
На уреченото място, в желания миг, тя бомбата
пуска като старши войник.
Любовта е млад редник на старите чувства
и никой на нея гръб не обръща. Капитан е тя
на сърцата мъжки и всеки пред нея се предава
без бой - без патрони и пушки.
Офицерът и майорът пред нея козируват:
“Рота напред!” - сърцето да извоюват.
Въстанически бойни отряди са заложили
капани на любовните рани.
Полковникът се е зарекъл, че вечно на
любовната битка ще служи, а подполковникът
забравил чин и строй, без изобщо да се бави,
хукна да напада вражески отряди.
Любовта е битка - “Кой ще я спечели?”
Нека не гадаем - “истинските смели”.
Любовта е крепост - “Кой ще я завладее?”
И за тази крепост колко кръв се лее!
Любовта е убежище - “Кой ще се скрие?”
А колко убежища само по тази земя!
Нека не задаваме грешните въпроси,
нека не ходим без любов голи и боси!
Това е бунт на сърцето. Нима не разбра?!
И никога край няма да има тази война!
© Мария Всички права запазени