valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
24.08.2008 г., 18:42 ч.

Бургаско... 

  Поезия
671 1 13
Очите ми са неми от вълнение.
Ръцете ми са сухи от тъга.
Аз търся свойто ярко вдъхновение
сред куп препечено разголени тела.

Морето с хоризонта се целува.
Небето огледално се синее.
Лодки се поклащат в такт танцувайки,
а гларуси и чайки смешно пеят...

По пясъка разголени момичета
си търсят авантюра нова, лека,
но искат да са истински обичани
открият ли във някого човека...

Момчетата коремите прибират.
На визия внушаваща залагат.
Вечер се наливат само с бира -
да могат през деня да се раздават...

Вълни се бият с погледа блуждаещ
и връщат ме съвсем в реалността.
Луната като гладно куче лае
и плюе осолената съдба...

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??