Леден вятър ме пронизва,
но дори за миг не трепвам,
душата е от мраз скована,
в нея студ усещам.
Бушува вихърът, лудее,
мисли мрачни заглушава,
но болка спотаена тлее
и пак мощен вик наддават.
Дъжд проливен се изсипва,
а утеха в него търся,
нежно сълзите ми прикрива
и мъката, която нося.
Могъщо бурята се вихри
и самотна из тъмата бродя,
а зловещи мълнии красиви
мрака в мен прогонват.
Природните стихии пируват,
вплетени във танц свиреп,
хаос навред разпръскват
в хармония със хаоса в мен.
Ненадейно всичко стихва,
а хàлата във мен вилнее
слънчев топъл лъч проблясва,
но зима душата ми владее.
© Мартина Всички права запазени