Измежду тихите стонове на утринния дъжд
се събудих изтръпнала, прималяла
със спомените от съня ми с онзи мъж,
за когото никога не бях и мечтала...
Дъждът се сипеше и валеше,
а аз по брега на морето вървях.
Не трепваше лицето ми, нито болеше,
но в душата си чувствах буря от страх...
Черното небе се сливаше с морето,
а светкавиците огряваха моите следи.
Вълните се разбиваха бурно в сърцето,
което се давеше в бездънни сълзи. ...