7.05.2006 г., 23:58 ч.

Бурята на Цветовете 

  Поезия
604 0 3
Дневен мрак-искрящо черен
покрива ясното небе,
тътен носи дъжд пороен
във бурята се раждат цветове.
Червено - огън сред пустини
се дави в синята мъгла,
която златно слънце
превръща в бяла Светлина.
Изтъкана от зелени нишки
шуми прохладната трева,
гасне всеки миг самотен
и пак въздига се от пепелта.
В черна гама почва всичко
и така завършва то,
облаците се пречистват-
капки-сълзи, зло-добро.
Мокър свят, безумно цветен,
Луната ще те изсуши,
пороят е далеч отнесен,
сляпа нощ, сега заспи!

© Роксана Медичи Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Символизмът с Лъчите е ужасно сложен, а ти си успяла да го преплтеш доста умело, дори си достигнала красота. Поздравления, страхотно е.
  • "Червено - огън сред пустини
    се дави в синята мъгла,
    която златно слънце
    превръща в бяла Светлина."
    Харесвам цветовете!
    Хубав стих!
  • Хубав стих!Поздрав!
Предложения
: ??:??