Когато лятото огрява къщата,
а жегата е по-поносима,
разпервам криле
и летя по пътя на мечтите.
Отивам навсякъде, защото и душата ми е птица,
а косите са пеперудени.
Няма празно пространство,
а само мечтано.
Самотата бягаше от мен,
а щурчетата пееха зорко.
В последните дни на лятото, бях седнала и те чаках.
Косите придържаха усмивката, ...