БЯГ
на поетите
Препускат дълговласите коне
тъй, сякаш че не стъпват по земята.
Сивее в гривите уплашено поле,
копитата - покрива с плач росата.
Препускат, без да жалят за света -
в сърцата им свободен дух витае.
А хоризонтът мами ги с мечта -
да полетят на звездното в безкрая.
В красив галоп се носят денем те,
а нощем спи у тях една надежда - ...