По бягащите стъпки на съня
една сълза римува тишината…
Отново в твойте мисли съм сама,
отново съм различната…Жената,
която до безкрайност те боли
и въпреки това е непозната.
Която като огънче гори,
но искаш да я пазиш там, в душата
от вятъра, морето и дъжда…
/те всички до полуда ме намират/.
Ревнуваш ме от птичите ята,
а слънцето в очите ми се взира… ...