Превземане на сетивата в очарованата тишина. Аз и ти - поглед, дихание, лунен бяг в омагьосаните ни тела. Синя усмивка изгрява в очите ти, аз те докосвам с късче възторг, бягащо пламъче целува извивките на нашата подивяла любов.
Благодаря, Христо! И преживяването си го биваше, може би и затова стиха стана. Но такива работи стават веднъж на сто години. А после-просто ти се налага да живееш...някак си..
Лека седмица!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.