Пресякох всички пътища назад
и хвърлих камък зад гърба си.
Отхвърлих любовта си като грях
и тръгнах да догоня пак смеха си.
Разкъсах дрехите си със замах.
Отрязах плитките си и не плаках.
Събух се боса и не спрях дори -
побягнах да догоня радостта си.
Не гледах повече назад.
Не исках даже да сънувам.
Не мислех, не мечтаех и не спрях -
а бягах, само бягах и ликувах.
© Мария Муладжикова Всички права запазени