Аз искам безнадеждно да тръгна,
без цел и посока, незнайно къде...
Искам безчувствена гръб да ти обърна,
но сърцето не иска да чуе въобще.

Без теб душата ми е гола и боса -
със сълзи на осиротяло дете.
Последната надежда вятъра прахоса,
а да тупка без тебе сърцето не ще.

Ти си ми въздух, вода и храна -
без теб не живея, а бавно умирам.
На моите дни  лудостта -
в ръцете ти тихо премирам.

Искам обезумяла от тебе да бягам,
без цел и посока, незнайно къде...
Но сили за бягството нямам,
пък и без теб, кажи накъде!?