Ще избягам от живота си с теб,
имам нужда да забравя
всеки спомен и лъжа
всяка минала мечта.
Там от дето искам да избягам
само болка се таи,
много рани ме горят
трудно ме оствят да заспя.
Много часове изгубих
все в излюзии да вярвам,
в много рискове изпадах
на малко шансове попадах.
Живота си погубих
във мигове на радост на прашинки,
повярвала в невъзможни чудеса,
наново исках да се възродя!
Сега на бягство се надявам,
за да успея да се възкреся:
в нечии чужди ръце
да затупти отново моето сърце.
© Силвия Спасова Всички права запазени