Ще замина във един далечен свят
от спомени и тайни да се скрия...
Там, където няма вчера, днес и утре,
там, където няма щастие и болка.
Дълго време сред лъжите ти живях,
чак забравих във какво да вярвам.
Дълго време нямах собствен свят
и сега не мога да го преоткрия.
И сърцето си в камък ще превърна,
за да мога пак на тебе да приличам...
Ще съм като теб - фалшиво силна,
сълзите си в сандъка стар ще скрия.
Ще съм такава, нищо, че съм друга,
и на теб да си жесток не ти отива...
Ще съм стена от лед, тъга, измама.
Ще съм... Нищо, че не искам и не мога.
© Александра Георгиева Всички права запазени