CAXAPA100 (Рикардо-Дакар)
16 17
8.12.2011 г., 20:05 ч.

Бягство 

  Поезия
828 0 6

                             БЯГСТВО

 

Отново потеглям на път ,предадена за кой ли път,

раница стягам, какво ли ми трябва, още не знам.

Бягам от спомени, минало, теб. Бягам от всичко.

А раницата натежава, емоциите са много веч,

прииска ми се, но не в жарава, а да крача боса в лед.

Опитвам се да не мисля и само в поглед побирам света,

който се срути незнайно защо изведнъж.

Ах... и това ли... струна скъсана под фотос стои

и напомня „Джулая“ как пеехме в ранни зори.

Китарата стара виждам лежи, но липсваща струна нямо мълчи.

 

Време е вече и зная, трябва да тръгвам навън,

пътят ме чака неустоим като сън.

Думи излишни са - туй го разбрах,

мой мил и сладък грях.

Не мога да искам, а и не искам

да взема от тебе любовта,

която ти дари на другата жена.

Такъв си - различен, не мога да виня.

Вината си е само моя, глупаво се влюбих, знам.

Поисках да те имам - имах те... за миг.

Отнасям те, отнасям те във спомените скрит,

дори от мен, мой нежен лазурит.

Греховно бе да те желая, да бъдеш само мой.

А изгревът, какво е той?

На него радват му се всички.

Бъди щастлив, о, Изгрев мой.

При мене бавно пак нощта настъпва.

Спомени тежки отнасям сега,

врата ще затворя една към света.

 

Рикардо  Дакар 03/12/2011 Виена

 

 

 

© Рикардо-Дакар Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??