Ухание на скъп парфюм
попива бавно в твойта кожа,
кълбо от мисли, забързан ум,
да ме подминеш - невъзможно.

Следи от устни, счупен телефон,
червилото е алено червено.
Бъркотията е само фон
на среща с нещо забранено.

Горещи длани, поглед навлажнен,
в ръцете ти възкръсвам преродена.
Докосване, случаен комплимент,
разтърсване, убежище, вселена...

Очи, които гледат нетактично,
обследват всяка моя клетка.
И галиш ме, без свян и иронично,
запалваш огън, с клечка

от стар кибрит във мъничка кутийка, 
забравена във хола на земята,
с една последна галеща въздишка,
поглъщаш ме, гори душата.. 

С пламък, някак странно променен,
горя за теб от тук до края,
и поривът е явно несъмнен
към този миг на бягство в рая...