Отдавна свикнах да живея много бързо
надпреварвам се дори със времето.
И често виждах, че няма изход,
но вървях напред - към неизвестното.
Надбягвах се дори сама със вятъра,
изкачих най-високия връх на истината.
А когато видях как се ражда Слънцето -
прекъснах в себе си един живот.
Изтръгнах го кат` буренясал плевел,
отровил без да иска не един живот.
Захвърлих го да гние като мърша,
но болката отдавна се загнезди в мен. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация