Отдавна свикнах да живея много бързо
             надпреварвам се дори със времето.
             И често виждах, че няма изход,
             но вървях напред - към неизвестното.

             Надбягвах се дори сама със вятъра,
             изкачих най-високия връх на истината.
             А когато видях как се ражда Слънцето -
             прекъснах в себе си един живот.

             Изтръгнах го кат` буренясал плевел,
             отровил без да иска не един живот.
             Захвърлих го да гние като мърша,
             но болката отдавна се загнезди в мен.

             Ще се прекръстя не с юмрук - с пестница,
             ще разпоря корема на злобата около себе си.
             Ще вървя не по остри камъни, а по тръни,
             да бъда твърда, но и малко влюбена.

             Да бъдеш сам към себе си безмилостен,
             едва ли някой би го издържал.
             Да страдаш сам за грешките на другите
             не би направил ни един простак.

             Но каква е тази игра срещу времето -
             да обявиш кървав дуел на себе си?
             Ще спра дори стрелките на часовника -           
             щом имам теб, щом имаш мен.