8.07.2010 г., 20:10 ч.

Бях 

  Поезия
773 0 20




Галих те с мак,

докато спиш.

С него

едва-едва

лицето ти докосвах.

На тръгване не се обърнах,

не видях,

че на възглавницата

листец се е отронил.

 

Зърнеш ли го,

знам,

ще разбереш -

бях при теб,

пак.

 

 

 

© Ласка Александрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??