Бях ли всичко за теб?
Бях ли цялата твоя Вселена?
Бях ли целият свят,
скрит в шума на тревите зелени?
Бях ли бяла тъга?
Бях ли цветна дъга?
Бях ли капчица дъжд върху сламено-суха земя?
Бях ли котва в морето самотно на дните ти?
Бях ли цвете, закичено тайно в косите ти?
Бях ли с тебе добра?
И за тебе това –
остров-слънце във тъмната длан на нощта...
Бях ли истина в свят на лъжа
и безвремие лудо?
Бях ли късче мечта
във простора внезапно разбуден?
Бях за теб любовта...
Тази малка искра
дала смисъл на всяка минута
от Вечността...
© Деница Ангелова Всички права запазени