29.06.2007 г., 0:23 ч.

Бях каквато съм 

  Поезия
688 0 2

Какво пък, пак се аз променям,
а бях и слънце, бях и мрак,
бях пясък в буря необятна
и песен бях, която не изпях.

Безпътна сянка е душата ми химера,
безпътно е и моето тегло,
за мен светът е нощ неверна,
огледало от опушено стъкло.

Не ме търси, защото аз не съществувам,
не ме познаваш, нито спомняш ти,
една искрата, някога възпламенена,
единствена реално ме гори.

Какво е болка, даже и не питам,
от нея красотата вдигна храм
и граби, без да знай насита
от всеки, който е за истината зван.

Такава бях, а утре ще ме няма,
сълзите само мои са, уви.
Завършва с многоточие мойта драма,
такава съм, каквато бях преди.

© Роксана Медичи Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??