10.02.2009 г., 12:36 ч.

Бях стих... И копнеж... И сърце... 

  Поезия » Любовна
1853 1 12

Аз всички посоки към тебе изстрадах,

разбивах се в зли ледове -

събирах парчетата, пак продължавах...

Деляха ни с теб светове!

 

Деляха ни думи, горчиви обиди

и много въпроси "защо"...

Сега съм пред теб. Ти дали ще ме видиш?

Дано ме познаеш, Любов!

 

Защото, откакто си тръгна, съм сляпа -

за мене залезе света!

Прости ми, Любов! Не заключвай вратата! -

Измръзнах отвън, на студа...

 

С надежда последна, искрица да хвана,

към тебе протягам ръце...

Че днес съм кървяща от спомени рана...

( Бях стих... И копнеж... И сърце...)

© Мариела Челебиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??