Аз бях там през цялото време,
бях там, повярвай ми, бях...
исках да мисля само за тебе,
но не успях и заспах.
Исках да мога света да обърна,
исках да бъда със теб,
но не можах даже мен да обърна
и пак бях потънала в лед...
В лед, който щеше да падне,
той щеше да ме освободи
и като живнала птица след буря, повярвай,
щях аз да литна с очи,
виждащи сини небосклони,
с очи, виждащи мечти,
за които няма грaници и пречещи клони...
© Ивона Иванова Всички права запазени