БЯЛА БОЛНИЧНА СТАЯ
Бяла болнична стая,
бели, бледи лица,
бяла, тежка омая,
бяла, тиха тъга.
В огън дете изгаря,
в пот се челце топи,
лекарка млада в края
на леглото му бди.
Със смъртта тя се бори.
Живот скъп да спаси.
Връхлитат я тревоги -
дали синът ù спи?!
В това крехко момченце
вижда свойто дете.
На това малко телце
сила тя ще даде.
Чудо тя ще направи,
подвиг скромен и тих,
не за хвалби, награди -
за поглед топъл и чист.
- Сънчо, влез през стъклото!
- Сънчо дай им кураж!
- Сънчо, спри до леглото
в цветен, слънчев мираж!
Бяла болнична стая,
в бяло - бледа жена.
Цветни пръски в безкрая
и надежда една.
© Анка Келешева Всички права запазени