Помниш ли, четях ти стихове -
зашеметяващи куплети.
Целуваше ми пръстите
и после - срещахме си устните ...
Светът наоколо редуваше
картини, звуци и събития,
но нашето докосване шептеше винаги:
„До мене остани! Насищай ме!”.
А аз умирах, разпадах се на атоми,
стараех се отново да се сбирам.
Потъвах в твоите обятия
и силно, силно виках: ...