Като патерици подпират небето
сакатите ни умозрения.
Броим наум мечтите си,
на глас тъжим за прегрешения.
И молим за милост икони,
взрени във мъртви зеници.
Защо са спрели да дишат
белите птици?
Излъжи Моканино,
с кръст върху потната риза,
че пеят върху тези жици!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация