Ти помниш моите устни върху твоите, нали?
На хоризонта с птиците когато те докосвах, призори.
В съня се раждаха звезди и от пожара им
неистово се стичаха по миглите ти моите сълзи.
Сега е зима.
Навън снежинки гонят се безспир.
Омайват ни с вълшебството си бяло
и нежно ни рисуват румени страни.
Тихо приласкава ни сияйното вълшебство
и ни напомня, че се обичахме, почти.
Ръцете ни са парещи огньове.
В сърцата ни бушува полудяла страст. ...