Февруарски сняг, надежди
сгушени под преспите спят.
Малки палави снежинки
на гоненица си играят,
с вятъра шегички си правят.
Няма път напред и няма връщане назад.
Бялата магьосница, красива, е несправедлива.
Крие изненади и капани 
и за глупци, и хора добри.
Февруарски сняг и бяла тишина.
Животът е забавил своя бяг сега.
Под преспите надежди тихо спят.
Всичко, потънало в белотата на снега,
събира сили за пролетта.
А тя - пролетта - е някъде далеч, далеч
зад бурите и ветровете...
Бялата магьосница пръчица върти
и ни засипва с нови снежни мечти.