Остана в спомените.
Бяла птица.
Светлинен лъч
на утринна зора
на огъня жадуван
първата искрица
в деня дъждовен
пъстрата дъга.
След теб
все гледах небесата
но птица бяла
не видях
облак тъмен
криеше зората
дъга небесна
не видях.
В спомени те скрих
там в сърцето
промъквах се
във нощите при теб
любовната отвара
пих в небитието
събудих се
и пиша този стих.
Януари, 2018
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов Всички права запазени