В очите ми е бяла самота,
преливаща от нежност и безверие...
В душата ми – царица Любовта-
безумна блудница със свойте изневери.
И устните целунали нощта,
сега не могат вече да целуват,
ръцете търсят малко топлинка,
но ледени остават…Как се моля
да мога да пророня по сълза
За всеки миг откраднат ми от хората,
но бялата безкрайна самота
сълзите ми отне,сънят изгони ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация