9.09.2007 г., 0:28 ч.

~Бяла Смърт 

  Поезия
799 0 9
Прошепна в косите ми... 
"Умираме ли?"
А аз се сгуших уморено...
без отговор... смирено.

Без лице, без думи дойде...
Тиха и бяла, да ме отнесе.
Издигнах се като воал...
Нежна. Дали си оцелял?

Прошепна на сърцето ми...
 "Умираме ли?"
Окова ме в съня - смърт бяла.
Но щастлива, че тук съм заспала.






© Васи Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??