~Бяла Смърт

9.09.2007 г., 0:28 ч.

Поезия

844 0 9

Прошепна в косите ми...
"Умираме ли?"
А аз се сгуших уморено...
без отговор... смирено.
Без лице, без думи дойде...
Тиха и бяла, да ме отнесе.
Издигнах се като воал...
Нежна. Дали си оцелял?
Прошепна на сърцето ми...
"Умираме ли?"
Окова ме в съня - смърт бяла.
Но щастлива, че тук съм заспала.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

~Бяла Смърт

Искате да прочетете повече?

Предложения