Бяла стая...
Празна. Без неща.
Напомня, знаеш ли, за твоята душа?...
Отвън с красива порта,
с измазани стени,
ала вътре няма никой,
дори и да тъжи...
Загатва нежност, спокойствие и доброта -
това е бялото на твоята стена.
Ала вътре... вътре в нея е такава пустота!...
Но знаеш ли? Тя примамва ме,
дори и без слова.
Приканва ме в нея да остана,
да помириша тая стая с бяла тишина...
© Милена Всички права запазени