Настане вечер – месец изгрее...
Христо Ботев
Звездите бледи капят в мрака.
Накърмена, земята спи.
Едно дърво самотно чака
тъгата му да се стопи.
Пръстта от корена му пие,
в чукари вкопчена, живец.
Змия в хралупата се свие,
оттам надзърне с кух гледец.
Засъска с глас – безлистна есен,
с безкрила песен заехти, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация