Отплавай с бялата фрегата
и вятъра за помощ помоли,
в платната нека силно да повее
и дългия ти път да съкрати.
Вълните, нека бързо те оттласнат
от старото пристанище, обвито в самота.
Луната, лъч надежда да ти прати
към свят на нежна красота.
Отплавай с бялата фрегата
към хоризонт, обсипан със звезди
и знай, че там, на чуждия за тебе бряг
те чака живот, изпълнен със мечти.
И бели птици над бялата фрегата,
чертаят пътя ти към новото начало.
След бели облаци, в безкраен небосвод,
отплавай ти със бялата фрегата.
© Силвия Всички права запазени