knqza (Даниел Стоянов)
162 145
29.10.2008 г., 9:07 ч.

Бялата лястовица 

  Поезия
543 0 6
Долетя надеждата крилата,
като зов молитвен, като блян.
С вяра спусна се от небесата
в хорския съдбовен океан.

Падна мъничка и беззащитна,
във свят коварен и с тъга
тя поиска да отлитне,
но сърцето и печал събра.

И една сълза стаена
върху черната студена кал
тя отрони, но решена
пак денят да го направи бял.

От крилете си пера откъсна,
всеки вопъл с песен да смени
и животът бурен да възкръсне
в уморените от скръб души.

Полета на смелите го даде,
да догонят нови висини,
на незрящите да виждат - даже
даде своите очи.

И раздаде се докрая цяла
лястовицата без страх, без свян.
И навярно отлетяла е
в нейния небесен храм.








© Даниел Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??