26.02.2016 г., 7:43 ч.

Бялата лястовица 

  Поезия
796 0 7

На бялата лястовица ù дотегна
и се реши да обикаля за последно.
Къщите и нивите ще ги кръстоса,
до Великден, преди поста.


Рано ще нарами младостта си,
старостта ще я нагърби и ще литне,
може би ще се прости с дома си,
може би на пътищата ще свикне.


Но се нагърби и отлитна вече,
празна стряхата след нея глъхне.
От Великден трети ден се ням повлече,
а Христос я чака, да се върне.

 

© Стела Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за последните Ви думи. Надявам се следващата ни среща да е по добър повод.
  • И ще завърша с думите на Ф. Пърлс:
    Аз живея моя живот и ти живееш твоя.
    Не съм на този свят, за да сбъдна очакванията ти,
    нито пък ти - за да сбъднеш моите.
    Ти си ти и аз съм аз
    и ако случайно ти и аз се срещнем, ще е прекрасно.
    А ако се разминем, нищо не може да се направи...
    Г-жо Любов, ние просто сме се разминали.
  • Пак ми пъхате думи в устата г-жо Любов. Не съм Ви забранила да давате оценка, казах само, че е нахално. Не съм на Вашите години и опит, нормално е на моите години да пиша добри и не толкова добри неща. Но не виждам защо един зрял човек се захваща с "келеш" като мен , за да му подрязва крилата и да нарича опитите му бездарни. + това, доколкото ми е ясно, тук е сайт, в който няма особена цедка (влиза както професионална, така и аматьорска поезия), така че не виждам защо обръщате такова внимание на нещо, което не ви е харесало. Относно това дали Христос се е преродил или възкръснал - моя грешка (ако това Ви успокоява), възкръснал е. Отново казвам, нямам против критиката, имам против когато един човек се представя за всички. Дали ще загубя четящи или не, това не ме касае. Ако хората избират да четат нещо, само защото човекът, който го е написал е готин, то написаното се обезсмисля.
  • Е, много безсмислици взеха да се пишат тук. Това е безкрайно далеч дори от намек за поезия. Ако искате да разберете какво е това и дали в сайта я има истинската поезия, попрочетете например произведенията на Чернев, Незабравима, Таня Мезева, Ванилин Гавраилов, Вальо Йорданов, Валери Станков и Белла, Мая Попова и толкова други.
  • "А четящите...не разбират какво си написала, или поне - не достатъчно разбират." Не разбирам с какво право обобщавате, че четящите не разбират, след като всъщност в частност Вие не разбирате. Не мисля, че Вие сте всички четящи. И само Ви моля да не ми пъхате думи в устата, които не съм изрекла ( написаното от теб има пропуски, което е хубаво да приемеш за вярно, а не - да мислиш, че читателите са...глупаци.) Никъде не съм казвала, че читателите са глупаци, това са Ваши мисли. Така че мислете за написаното каквото пожелаете, аз нямам претенции, че пиша добре. Все още правя крачки и опитвам. Да ми се дава критика - супер, това ми помага, но да ми се дават оценки (Само че, в твоето стихче няма изкуство, уви.) това смятам за нахално.
  • Г-жо alipieva, като скромен читател и обикновен българин мога да ви препратя да упражнявате диалектическите си главоблъсканици, като станете преподавател по литература на учениците в общообразователните училища. Така спокойно ще можете да откриете отговор на надигащите се във вас въпроси, без никой да може да ви сподели позицията си, щото видиш ли, може да отнесе някоя двойка за другомислие и еретизъм.
    Подобен подход успешно се прилага в нашите училища от десетки години, затова ви гарантирам, че ще пожънете високи творчески успехи. Така хем целевата група ще остане плиткоумна, хем даскалите ще мирясат в ролята си на "последна инстанция" по вси културни и научни въпроси.
    Пожелавам на всички писачи по-малко прекарано време пред монитора и повече живи срещи с другомислещи, маргинали, еретици и прочее подобни люде!
  • Бялата лястовица е символ на надеждата. На надеждата и дотегна ( надеждата не вижда вече надежда и решава за последно да потърси някъде спасение в света). Решава да кръстоса този свят и да се върне преди Великден, по време на поста. Ще тръгне с надеждите си, които е крила през младостта си и нагърбила проблемите на нейната старост. Може и да не се върне, може и самият път да е смисълът на нейният живот. Извода: Минал е вече Велик ден, Христос се е преродил, той сам очаква надеждата там , където е нейното гнездо, но нея я няма.
    Какво е искал да каже автора винаги ми е било глупав въпрос... той кавото е искал си го е казал. Разчлених си стихотворението, за да покажа какво съм искала да кажа, макар да смятам това за "убийство" спрямо самото изкуство. Аз съм казала каквото и както съм могла, а от тук нататък, който каквото може да си вземе, да вземе. Ако не може - здраве да е.
Предложения
: ??:??