8.04.2011 г., 13:41 ч.

Бяло 

  Поезия » Любовна
1096 0 12

 

 

Като звук в тишина от несбъднато лято
тази пролет на зима прилича.
И потъва в ръцете ти неми, когато
от очите ми есен изтича.

Като ден без тревога е празна луната,
като обич без дом и небета,
щом без тебе нощта ми безмълвна си ляга,
потопила съня ми в морето…

Оцеляват секундите вдишана вяра
в късче нежност, пулсираща вляво.
И говори без думи, без дъх и начало,
че е само за теб. И е бяла.

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??