БЪДЕЩ СПОМЕН

       (На Емето с любов)

Жена като небе безкрайна,

душа - бушуваща стихия,

със кожа залезно омайна,

обвита в облачна магия.

Ти даваш смисъл на живота,

заспал на твоите гърди,

харесвам туй, което виждам -

то стопля моите мечти.

В зората пламнала съзирам

лицето ти прекрасно

и влюбен в слънцето се взирам,

за да те видя ясно.

Косите ти - пленително торнадо,

галактика от светещи звезди,

сърцето на момиче младо

под аура от палещи лъчи.

Очите ти обичам - топли

като пустинни езера,

обичам устните ти мокри,

сякаш оазиси в прахта.

В душата ти пленен заспивам,

като светулка аз се рея

и всяка сутрин преоткривам

нови светове във нея.

Големи и малки светещи звезди,

които искал бих да опозная,

галактики, където бил съм и преди,

но никога не съм вървял до края.

И чувствената ти вселена да обгърна,

не мога пак да я отгатна,

аз искам тебе да прегърна,

защото тя е необятна.

А ромонящите ти нежно длани

обливат ме с любов,

сърцата ни във страст се къпят,

като във изгрев нов.

В твоя космос аз потъвам,

избухвам като взрив

и възкресено се разпъвам

по-мирен и щастлив.

Синхронен пулс, сърце в сърце,

споделянето е магия,

усмивката на твоето лице

помогна щастието да открия.

Желая с тебе да живеем,

щастлив съм да си спомням

и нека утре да се смеем,

на бъдещия спомен.

Животът в бъдещето продължава

и в миналото е роден,

а днес средата му красива

живее в теб и в мен.

Със теб прегърна ни животът

и нека му се отплатим -

да го живеем със охота,

с любов да му се насладим.

Вървейки по дъгата, някой ден

с лъчи ще галим нашите деца -

щастливи, че светът е продължен

и че сме живи в техните сърца.