Бъди водата - толкова жадувана
след сушата - в напуканите устни!
Бъди неуловима и бленувана
и с твоя дъх ме обгърни изкусно...
Бъди и огънят, припламнал бавно,
а после - в пламъци изпепелил ме...
Бъди под пепелта като жарава,
в която различавам твойто име...
© Георги Ванчев Всички права запазени