С нежни длани погали ме,

с усмивка сладка ти дари ме,

с две думи само мислите ми спри,

със светъл поглед озари ме,

любимата ми песен ти пусни

и пей ми, пей ми под звездите.

Събуди ме нощем със целувка,

признай ми че без мене ти НЕ СИ,

човек не си.

Вдигни ръцете си и изкрещи:

“Без теб бих бил една сълза самотна.
До мен бъди! Не завинаги, сега бъди!”

Не ме е страх от нищо,

стига ти до мен да си.

В тълпата гъста пак ме намери,

в тъмнината името ми силно изкрещи.

В далечината с поглед потърси ме!

Приближи ме!

Докосни ме!

Прегърни ме!

Целуни ме!

С мен бъди!

Не завинаги, сега бъди.