Бъди ми утрото от облачета бели
и делникът ми дъхав и усмихнат,
бъди ми слънчице от ласки заблестели,
вятърът на рамото притихнал.
Бъди звездицата ми, алена в безкрая,
луната - кротнала във шепа от всемира,
бъди ми изгревът, до тебе да мечтая
и залезът в ръце да те побирам.
Светът бъди ми, дивна морска фея,
последен пристан с пръските в прибоя,
вълшебна приказка, която да лелея,
принцеса - ти, аз твой да съм героя.
Бъди ми храм и в сън да те намирам,
светицата - пред теб да коленича,
бъди ми огънче в сърцето да пулсира
и всеки миг със шепнещо - обичам!
© Красимир Трифонов Всички права запазени