БЪДИ МИ ПРИСТАН
Не ме сравнявай...
с божество.
Не казвай,
че съм най-красива.
Но остани си –
явор-ствол.
И слънчева сълза –
щастлива.
Не ме докосвай...
с миг-лъжа.
Не сей пустини
в мисълта ми.
Около тебе да кръжа –
бъди ми пристан.
Не измама.
И стръмен връх.
И жаден вик.
Промисъл –
капка от безкрая.
В бездънна нощ...
Час пик!!!
Ще бъдем двама...
И след края.
© Донка Василева Всички права запазени