Бъди ми приятел,
дори да ме имаш за враг,
не ставай предател,
не чувствай в омразата глад.
Не продавай душата -
само тя ни остана, нали?
Злобни намеци скривай,
усмивка от тях да вали.
Погледни ме в очите,
помогни ми да скрия сълзи,
не надничай през рамо,
щом душата презряно кърви.
Подай си ръката,
хляба на две раздели,
капката радост, тъгата
в минутата с мен сподели.
Не сипвай в деня ми отрова,
той и така е горчив,
аз искам да дишам отново,
да дишам отново щастлив!
© Красимир Трифонов Всички права запазени