Не ме кори, че съм ненаситна
и искам в шепи да си взема
от всичко по малко.
Не знаеш колко гладна съм била
и колко душата ми окъсана.
Не знаеш колко болка имало е там -
от хиени хищни ръфана.

Вгледай се в очите ми.
Ще видиш колко малко радост трябва,
за да излекува скритите ми рани.
Душата ми е приказна принцеса, когато
види твоите ръце с любов простряни.
Не искам много аз от теб -
Сутрин събуждай ме с ухайно цвете,
през деня притискай ме до себе си за малко,
а вечер води ме на разходка сред звездите,
защото аз не съм за таз земя родена.
Затуй, закриляй ме, когато имам нужда
и дай ми за опора своето силно рамо.