Показва огнен лик пак дискът
и заваляват светлострелно
лъчите му, в деня се плискат
мечтанията синьотрелно.
Политат с вятъра ятата
на фениксите пъстрокрили.
Зелено- цветни са полята,
надлъж и шир света покрили.
Гори вълшебни, там, далече
събуждат приказки от сън
и планината си съблече
покровът бял след сладък звън.
Запява славеят отново
с неповторимия гласец.
От химните с блажено слово
изплитат феите венец.
Венецът е ефирна радост,
изпълнен с дъх на пролетта -
да бъде вечна тази младост,
извираща от любовта.
Картина, мила, ти рисувам
и не с бои и със ръка.
С любящото сърце жадувам
да ти е хубаво сега.
Прибавям още и рекички,
и водопади, езера
и пеперуди, и пчелички...
Бъди щастлива и добра!
© Асенчо Грудев Всички права запазени