Защо проливаш чиста кръв?
Прекрасна майчице родина
Със нож в ръка, сърце на лъв,
нима достойнството отмина...
Защо по пътя се разтече
река от нашите души.
Сред бурени навред сивее
едно бунище във мъгли...
Защо отиваш си със песен
и българското пазиш там.
Нима почерни се земята
и бяга радостният плам...
Свободни сме и отлетяхме
към нови, непознати дни.
Историята разпиляхме
в далечните ти старини...
А късче рай си ти за мене,
с море и чисти планини.
Не ни погубвай сред звездите
и българи ни наречи!
© Маргарита Здравкова Всички права запазени