Не си виновна ти,
Родино моя,
че те напускат твойте синове.
Които в теб остават,
водят боя
и защитават твоето небе.
Не си виновна.
Ти си героиня!
И носиш моя грях –
като вина,
че тръгнах боса, като просякиня,
да търся хляб
по чуждата земя.
Вдигни главата!
Вековете помнят
веригите
и твойте знамена.
И малка си, Родино.
И огромна.
Аз няма с друга да те заменя!
© Елица Ангелова Всички права запазени
За оправдание на някои коментари, запазвам първата редакция тук:
Не си виновна ти, Родино моя,
че те напускат твойте синове.
Които лесно дезертират в боя,
не заслужават твоето небе.