Българийо, децата ти къде са?..
Българийо, децата ти къде са?..
Българийо, децата ти къде са?..
И ти ли ги прогони по света,
защитници на чужди интереси
в носталгия, о майко пресвета!...
Българийо, децата ти къде са?..
Къде ги, майко скъпа, разпиля?..
Кой вятър по Земята ги разнесе?..
Не ти ли, майко, малко домиля?..
... А кой кажи вода ще ти наточи
когато те натисне старостта?
Кой път във немощта ще ти посочи
да води до отворена врата?..
Не можеш, майко, вече и да раждаш,
да кърмиш и да гледаш пак деца
и тъй ще се топиш от кротка жажда
в безлюдните, умиращи селца...
... А някога след тягостни години
възможно е да дойде някой син
за да потърси тебе, дом, роднини,
но ще намери гроба ти Българийо...
...Амин!..
д-р Коста Качев
© Коста Качев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Не е наша вината за това,което се случва, Докторе!
Трябва повече да се пише за това, за което си писал ти преди време.
За да се променят нещата към по-добро един ден, и да не се забравя.
Поздравления за мъчния, но верен стих. От него боли.
Петър -
Защо на края ,,Амин!", това ли искаш да се случи?
-
Аз се радвам, че стихотворението развълнува много от, както се казва, "откровенците"! Но бих се радвал още повече, ако го прочетат и се замислят онези, от които зависи да променят нещата (макар че едва ли!)"Етническите българи"- както сега ни наричат в медиите- се търкаляме неуправляемо по нанадолнището на депопулацията.Демографските закони са неумолими- намаляването на жените във фертилна възраст на следавщите поколения,не може да се компенсира с нищо.А от изток напират тълпи бежанци: гладни, необразовани, фанатични,но размножаващи се като на конвеир...Не искам да говоря и за нашите мургави "сънародници", които също запълват вакуума... Пътят е еднопосочен.Остава ни "утешението", че по нашите земи и други племена са изчезвали!!!Това е!...
-
Ето един родолюбив българин. Дано кръвта ти(а защо не и поетичният хъс) се е преляла в достойно и непримиримо потомство.
Може би ще ни кажеш какво събитие е разклатило борбения ти дух? А може би катализираш, поради невъзможността да носиш бремето на целия този труп(ан) хаос... -
Вярно е всичко това и добре си го казал,
но трябва да има път и надежда.
Поздрав! -
Поздравления!
-
Много тъжно...
-
Тъжната истина! За съжаление държавата България днес не е пример за истинска майка... Силен стих! Поздрав!
-
Тази истина очите ни ще избоде,но и тогава никой няма да разбере защо е ослепял!Поздрави докторе!Много здраве и късмет през 2013 г.
-
Тъжно ....но истинско.Няма как да не се съглася.
Поздравления за стиха.
И ЧНГ! -
От името на жените от Пенсионерски клуб "Здравец"-с.Тръстеник-Русенско Ви поздравяваме,послучай Новата 2013година!Пожелаваме Ви нови успехи в професията и на поетичното поприще!
-
Това,докторе, е от кривпразбраната демокрация,дето някои хора е прокараха в тяхан интерес. Да живеем без бракове било модерно,демократично,съвремено...и т.н. Да замажем очите на подрастващите да не ни виждат окъканата работа като политици,а че затриваме род и родина това тях,поне до сега не ги касае.Бсички известни на запад,по която демокрация се равняваме,се ценят,имат по много деца,че и осиновяват. Хайде някой да ми посочи от наще певци, театрали,бизнесмени богати, с много пари,какво имат! Ритон, Лили,Панайот Панайотов,Георги Христов,Слави Трифонов,Росица Кирилова и още много,много други. Ами политиците??? "-Ама ние правим кариера" Пит, Мадона, Бекъм ... те по цял ден лежа. Хайде холам!Живота е кратък другари,а единственото безсмъртно нещо са децата.ПОКОЛЕНИЕТО!!!
-
Чудесно...по важно е ,че все още има някой да се замисли върху това,...
-
Аплодисменти!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Ще се повторя, но пак е така: боли.
И нищо не се променя нито с писане, нито с четене, още по-малко пък с приказване.
Но нека продължим да пишем, там ни е утехата, и да търсим близки души:
"Ще минат години, ще дойдат и нови,
ти беше Родина, сега си в окови.
Ти беше и майка, сега си сираче,
и всеки се вайка, но никой не плаче:
за първите духом, за дните ти клети,
за вехти хайдути и луди поети.
Пролятите кърви са вече ненужни,
последните - първи, а първите - чужди.
Минават години, ще дойдат и още
и туй ще премине, и мрак ще е нощем.
Огньовете, някога грели сърцата
отдавна са пепел, и мъртва земята
не иска да ражда, не ще и да знае
децата и как са напуснали рая.
Забравили дните на гордост и радост,
погубили своята обич и младост,
душата продали на чужди тържища,
живота си бутаме, кърпим и нищим
съдбата си горестна. Мъка голяма.
Дали нас ни има, а тебе те няма?"