3.07.2011 г., 12:21 ч.

България (акростих) 

  Поезия » Гражданска
2245 0 27
Бистро проблясва изстраданата, непобедима мечта,
ъгълът на тъмната омраза става все по-малък и по-малък,
любовта надделява и оставя нетленни, лъчезарни следи,
гълъбът на надеждата се извисява все по-високо и по-високо,
а слънцето всеки ден се събужда с все по-искрена усмивка,
радост звънлива надпява весело, облачното безверие,
и тръпне сладостно земята-майка в нова родилна мъка,
ясно предчувствие, за сбъднат празник, нежно пулсира
на нечупливите, волни криле на безсмъртната Жар-птица,
а триумфът на злото се отдалечава все по-сигурно от нас,
дълъг и трънлив е пътят, но началото е вече положено,
въздухът заискрява преродено с нова ефирна чистота, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кръстина Тодорова Всички права запазени

Предложения
: ??:??